петък, 11 юни 2010 г.

Je Taime





Излей ме в безвремието на тишината,в прохладата на ноща.А когато се събудиш ме повярвай!...галя те усмихнато с първите лъчи.Когато ми се наситиш не си отивай,остави блаженството да ни владее...не ме изпращай а в сърцето си ме заключи.Богините живеят в дъга изригнала от твойте очи...

Вземи ме...



Вземи ме на заем и чувствай ме хищно...посочвай ме с поглед и нека е порочно!Покани ме за танц на лунна светлина и танцувай с мен чак до утринна хладина....Извикай ме с глас пронизваш и трепнещ...Притискай ме нежно!....Пулс,среднощен бие ритмично!В топли звуци пожар е лумнал....страст и обич излъчват сърцата....и в топлите звуци съм се разгоряла.Аз и ти ...притиснали се и останали без дъх.Разпадам се и се губя във очите ти,притихвам в шепотния ти глас.Когато ме докосваш с пръсти,
вятъра се сменя с неясни посоки....и дъхът ти настройва звуци .....акорда отброява пауза опасно....потъваме бездънно страстни!!!!!!!!!оставях се,да ме водиш с мисъл,а ти продължаваше,да ме рисуваш,да ме очертаваш,с пръсти......Вдишваше ме,усещаше ме, стопяваше ме,като капчица вода паднала на горещата ти уста!Дали ще има Слънце утре или ще се давим в желани дъждовни тишини!?...преплетени един в друг и така докато желанието се разтопи!...И укротена до теб отново щебъда онази богиня която ти сътвори!

четвъртък, 10 юни 2010 г.

Пясъчно време


В момента, когато любимата ми песен започваше да набира скорост с темпото учестяваше сърцето ми….опасно !И с ритмите сменяше нюанса си от бяло до черно, като дирижираше всички останали цветове и владееше дори и паузите на затишие, в този момент тишината се пропукваше и изпищяваше самотата която начупваше същността ми…и надробяваше ежедневието ми на малки парченца спомени. В тях прозираха мислите ми, складирани досега на тъмно, но изваждаха от там запасите на събудените ми чувства и се заемаха с прочистването им на мойте настроенията, а събудената ми душа се извиваше нагоре и се сливаше в един екзотичен танц на влюбени мисли, който при всяко докосване се пръсваха на хиляди парченца щастие. А с остатъците им паднали на земята се заемаше вятъра, който само това чакаше......:).. Нежни, докосващи искри…възпламеняват страстта.. Мигът на събуждането на душата е прекрасен като любовно пълнолуние - подарък на съдбатата! Да теб имам в предвид…Ти си този, който владее съня ми…и този който пази покорно вратата на моята душа.Този който с нежност съблича ме нощем и поставя на раменете бели крила…Ти си!...този който идва сутрин и гали с мили слова ..с дъх на рози осланя мириса на деня.Ти си танца и ритъма в черно и бяло…въздигащ ме а после плавно спускащ ме по скалата на любовта. Имам наглостта да вярвам, че за Любовта няма граници, мярка и край …..и според мен няма причини да има!...всеки лети своят полет до колкото може и има сили…Дори сама аз ще бъда тази вечност.разпръскваща Любовта. Имам чувството, че......",никога това не казвай!Бъди сигурен в това!Защото ти си…онази любов която съм нямала смелостта дори да мечтая….

понеделник, 7 юни 2010 г.

Любовта


Любовта е винаги търпелива и добра. Никога не е ревнива. Любовта никога не е надута нито суетна. Не е груба, нито егоистинчна. Не е обидена, нито сърдита. Любовта не се радва на прегрешенията на другите, но се радва много на истината. Винаги е готова да прости, да се довери, да се надява и да понесе каквото и да било. Любовта няма край....

събота, 5 юни 2010 г.

Любовта не умира


Може би, когато съм до там,и дойде края….Ти ще си последният ми свят!Ще си мисълта,която последно ще потърся.С напукани уста, плахи слова ще нашепвам…. една история за Любовта.Любов която всеки трябва да изпита ..за ласките – градили я, даже в неизказаните мисли...за всички дребнички неща който ме направиха щастлива…Ще повдигна поглед и ти ще видиш своят облик в моята сълза…родила се в очите за да си последното от мен видяно нещо на света.И ще си представям една ръка с пръсти заровена в косите!Ще спомням за нашият дом в който те съхраних и обичах ..където всички трохи бяха хляб а лампата горяща бе камина.Домът в който живя любовта и с нея всеки наш ден беше магия…там където вечерите бяха вопли..а дните силни копнежи. Господи, нима не бе красиво?
Ще те погаля…. с длани разтреперани. И ще целуна очите ти. Тихо….и ще завали дъжд от влюбени спомени. Един живот с теб. Прекрасен. Докоснах те.Запомних те.Обичах те…
За мен бе само щастие. И щастие.И щастие. Пари ми отвътре. Плача и се смея. Имам чувството ,че нещо ще поискаш. Поискай го! Защото само така отново ще живея!

четвъртък, 27 май 2010 г.

Красива луна


Тиха нощ ...красива луна.Аз и Ти и ноща.
Мастилено синьо небето покрило е света.Стоя и гледам с поглед незаспиващ и тихичко шептя..Луна прегоряла от среднощно обичане и мечта..тихо изричана.Прошепвай ме..а после бавно ме издишаййй!И аз ще те шептя а после ще издишам...ще те създам на сън или на яве в бялото на разцъфтяла маркаритка и ще те потърся с нежен плам облян в капки с ухание на диво...Тишина...която услепява!..топъл допир на твоето дихание..сънувани целувки превръщат ме в въглен и изгарям...а след мене се стеле пепел от светулки..Не разсъмвай,моля те недей!!!Когато в сънищата ми те има ,допирът до тялото е влюбване,от което се събуждат пеперуди...не разсъмвай ,не ми отнемай радостта и красотата на моята луна в която виждам образа на любовта..Притихнал ,нежно спящ с влюбено сърце,сънуващ моят поглед отнемащ дъх дори в съня!Днес е нощ различна,само за обичане...... аз и ти...единствени в мигове, изпълнени с много любов и истини.Два погледа,в които няма думи...Две очи,без празни обещания...Две сплетени ръце...Прошепвай ме..а после бавно ме издишаййй!Днес е нощ различна,само за обичане......

понеделник, 24 май 2010 г.

Целуни ме с очи

петък, 21 май 2010 г.


Внимателно ме изряза от картон.
Нарисува ми очи, носле и усмихната уста.
На главата ми постави кичурче от своята коса.
Уши ми дрешки и мънички обувки на краката ми обу.

И когато свърши с мен, си отиде без дори да кажеш чао.
А аз останах там
… забравен…
… сам…
с другите ти кукли.

вторник, 18 май 2010 г.

Ако не съм...


Ако днес не съм ти казала колко те обичам,искам да знаеш,че те обичам повече от себе си.Ако не си ме почувствал и усетил то е защото сърцето ми изпитва чувства който думите немогат да го опишат.В този ред на мисли искам да ти кажа,че ти си всичко!Когато отворих тази сутрин очи,усмивката ми вече се бе събудила а сърцето ми отново и отново биеше с онази сила с която любовта връхлетя в живота ми.Точно сега в тази минута,те прегръщам ,целувам те и казвам гласно Обичам те!... обичам те като дете...сгушена в обятията ти, в ТОЗИ миг, когато знам, че няма по-сигурно място на света от твоята прегръдка!Зависима съм аз в този миг и всеки друг до края..от смеха ти..любовта ти..Мисля за теб, усещам всяко твое докосване и всеки твой жест...Затварям очи -ти си пред мен.Слушам гласа на сърцето си, което уморено от грешките , които допусна в миналото, сега бие с едничката обич за теб, с мисълта за теб, с очакването на всяка твоя топла дума...Зная , че времето е единственият съдник за това, дали едно нещо е истина или просто нещо, което не е трябвало да се случва! Щастлива съм , че времето отсъди в наша полза...отсъди Любов! Истинска, изпепеляваща, променяща, прощаваща...изпепеляваща.Като неуморно младо момиче , тя ни владее и с бляскави очи ни сочи пътя...Не мисля за началото, не мисля за края.Мисля за настоящия момент- за теб! За ръцете ти , вплели се в косата ми,за онези неща които ме накараха днес и сега да кажа:Аз съм щастлива!
Денят е Сряда,най-хубава сряда.И макар и мрачно и студено да е навън в сърцето ми е топло и влюбено....Ако днес все още не ти е станало ясно какво означаваш за мен искам да знаеш,че ти си всичко,всичко онова което превръща денят и животът ми в щастие...Днес аз празнувам Сряда,празникът на още един ден щастие породен от твоята обич....Здравейййй щастие!

понеделник, 17 май 2010 г.

Колко е красив светът когато Ти си до мен.!


Бях чела някъде,че”любовта е единствената приказка с лош край”. Днес си давам сметка,че явно за доста хора е така.А защо ли!?Защото ние и единствено ние сме автори на всички наши приказки.От нас зави си да напишем тази приказка и тя да има щастлив край!Днес аз искам да споделя с вас колко е красиво всичко около мен поради един простичък факт….отворих широко своите очи,освободих своите сетива и казах Здравей на любовта!Приветствах я с отворени обятия без предубеждения,недоверие и черногледство, както може би бях правила друг път, страхувайки се да не ме нарани отново….И усетих неща който съм чела само в приказките.Оказа се ,че любовта не е просто мит,мечта или приказка а реалност която разкрива нов свят, в цялата му красота.Свят който винаги е съществувал но аз не съм имала очи да го видя и уши да го чуя.Свят в който съм се съмнявала във хората,във чувствата, в живота въобще…И изведнъж от едничка дума ,миличка,от едно топло чувство,от една грижа,от едно уважение,неща на пръв поглед толкова простички в мен се роди нещо толкова голямо,че преобърна целият ми свят! Слънцето грее по-друг начин.. Снегът вали толкова чист и величествен. Очите ми блестят,дишам…въздух който ме кара да се чувствам толкова жива .Неща който не са спирали да съществуват но аз не съм изпитвала удоволствие от тях. Колко е хубаво да си влюбен!Да обичаш и да даряваш човека до себе си с нежност.Да седите и да говорите с думи изричани на един дъх….да отваряш сутрин очи с сърце биещо от нетърпение да се опияни от мислите за любимият човек.
Не…той не е супер човек…..а най- истинският и чувствителен човек когото някога съм срещала.Обикновен човек ..превърнал най-обикновените и простички неща в живота в любов.Еххх колко е хубаво да знаеш,че имаш такъв човек до себе си който би тръгнал с теб и на края на света знаейки,че единственото важно нещо е ти да си до него.Човек който и в най голямата пустош ще те зарадва и поздрави с песента на щурците….ще те сравни с красотата на цветята ….Аз съм щастлив човек и навярно явно и добър, защото заслужих да имам Теб до себе си.Човекът който измислих в една детска мечта,търсих когато пораснах,вярвах че те има и срещнах тогава когато най-малко очаквах.Искам да ти благодаря като запаля огън който ще поддържам с любов,грижа и уважение.Искам да те прегърна с цялото си съществуване и да ти кажа Здравей….да ти кажа че АЗ съм ТИ а Ти си Аз и всичко мое на този свят е и твое!...колко е хубаво да те обичам,колко е хубаво,че точно Теб те има!

четвъртък, 13 май 2010 г.

Един танц Pour Favor


Не ме познаваш но ме търсиш като песен…Часовникът приспива утринта. Въздишам те…Танцувам те…цари тишина!Прегръщам те…изгарям те…през мен тече река…Танцуваш ме …целуваш ме…..и съм твоя!От всяка твоя нежност струи любов….и всеки поглед твой прекършва ми покоя…животът ми превръща в кръстопът…Не казвай нищо….Не мисли….непомръдвай докато не го усетиш …Свиреп поглед….и капки роса по две тела….Копнея обич…Искам я…Затаявам дъх…и се раждам…Аз съм Ти а…Ти си Аз един акорд……Живот….танцувам го…... Линии , сенки , светлини , и горещи нюанси от танца в очите ни струи…Това танго е страстен спомен,оставил две следи след танц….Преливат думите в въздишки….И следва стонът многоточие... А устните прегарят интервали.. Искрите в твоите очи…рисуват силует ….Тук мълчим….а танцът ни взривява рая….

сряда, 12 май 2010 г.

Je Taime

To remind you with every heartbeat that I belong to you…


You were here… Closer than ever… In a way so… So nice and simple and real… I thought it was a dream… But it was not… It was not even a illusion or a hallucination… You were here… Right before you disappear…
And there was nothing… No air that could make me wanna breathe again… My eyes could not see anything else… They were blinded by you… Because you were my sun… So… What am I supposed to do now…? When all that have left is the scent of your perfume…
I’m standing here … The music is quiet… But I can’t really hear it… Because your voice is what echoes in my mind… For the first time I felt not only lost…five months seem like forever to me… So many minutes… Seconds… That you are not with me …
I miss you… More than you could know… It is so silent here, without your laugh… Every thought leads me to the memory of you…of your smile.When all I could see and feel is you… All I ever wanted… Was to have you here right beside me. I would never forget how does it feel to be without you… I’m gonna hold you even stronger… So that I can never lose you .Now I’m going back to my dreams…to be with you…Because I don’t wanna miss you anymore..To make the eternal darkness disappear… And to bring back my heart… Because I gave it to you… To remind you with every heartbeat that I belong to you… In this exact piece of forever… And any other piece ever existing…