В момента, когато любимата ми песен започваше да набира скорост с темпото учестяваше сърцето ми….опасно !И с ритмите сменяше нюанса си от бяло до черно, като дирижираше всички останали цветове и владееше дори и паузите на затишие, в този момент тишината се пропукваше и изпищяваше самотата която начупваше същността ми…и надробяваше ежедневието ми на малки парченца спомени. В тях прозираха мислите ми, складирани досега на тъмно, но изваждаха от там запасите на събудените ми чувства и се заемаха с прочистването им на мойте настроенията, а събудената ми душа се извиваше нагоре и се сливаше в един екзотичен танц на влюбени мисли, който при всяко докосване се пръсваха на хиляди парченца щастие. А с остатъците им паднали на земята се заемаше вятъра, който само това чакаше......:).. Нежни, докосващи искри…възпламеняват страстта.. Мигът на събуждането на душата е прекрасен като любовно пълнолуние - подарък на съдбатата! Да теб имам в предвид…Ти си този, който владее съня ми…и този който пази покорно вратата на моята душа.Този който с нежност съблича ме нощем и поставя на раменете бели крила…Ти си!...този който идва сутрин и гали с мили слова ..с дъх на рози осланя мириса на деня.Ти си танца и ритъма в черно и бяло…въздигащ ме а после плавно спускащ ме по скалата на любовта. Имам наглостта да вярвам, че за Любовта няма граници, мярка и край …..и според мен няма причини да има!...всеки лети своят полет до колкото може и има сили…Дори сама аз ще бъда тази вечност.разпръскваща Любовта. Имам чувството, че......",никога това не казвай!Бъди сигурен в това!Защото ти си…онази любов която съм нямала смелостта дори да мечтая….
