Може би, когато съм до там,и дойде края….Ти ще си последният ми свят!Ще си мисълта,която последно ще потърся.С напукани уста, плахи слова ще нашепвам…. една история за Любовта.Любов която всеки трябва да изпита ..за ласките – градили я, даже в неизказаните мисли...за всички дребнички неща който ме направиха щастлива…Ще повдигна поглед и ти ще видиш своят облик в моята сълза…родила се в очите за да си последното от мен видяно нещо на света.И ще си представям една ръка с пръсти заровена в косите!Ще спомням за нашият дом в който те съхраних и обичах ..където всички трохи бяха хляб а лампата горяща бе камина.Домът в който живя любовта и с нея всеки наш ден беше магия…там където вечерите бяха вопли..а дните силни копнежи. Господи, нима не бе красиво?
Ще те погаля…. с длани разтреперани. И ще целуна очите ти. Тихо….и ще завали дъжд от влюбени спомени. Един живот с теб. Прекрасен. Докоснах те.Запомних те.Обичах те…
За мен бе само щастие. И щастие.И щастие. Пари ми отвътре. Плача и се смея. Имам чувството ,че нещо ще поискаш. Поискай го! Защото само така отново ще живея!
