петък, 11 юни 2010 г.

Je Taime





Излей ме в безвремието на тишината,в прохладата на ноща.А когато се събудиш ме повярвай!...галя те усмихнато с първите лъчи.Когато ми се наситиш не си отивай,остави блаженството да ни владее...не ме изпращай а в сърцето си ме заключи.Богините живеят в дъга изригнала от твойте очи...

Вземи ме...



Вземи ме на заем и чувствай ме хищно...посочвай ме с поглед и нека е порочно!Покани ме за танц на лунна светлина и танцувай с мен чак до утринна хладина....Извикай ме с глас пронизваш и трепнещ...Притискай ме нежно!....Пулс,среднощен бие ритмично!В топли звуци пожар е лумнал....страст и обич излъчват сърцата....и в топлите звуци съм се разгоряла.Аз и ти ...притиснали се и останали без дъх.Разпадам се и се губя във очите ти,притихвам в шепотния ти глас.Когато ме докосваш с пръсти,
вятъра се сменя с неясни посоки....и дъхът ти настройва звуци .....акорда отброява пауза опасно....потъваме бездънно страстни!!!!!!!!!оставях се,да ме водиш с мисъл,а ти продължаваше,да ме рисуваш,да ме очертаваш,с пръсти......Вдишваше ме,усещаше ме, стопяваше ме,като капчица вода паднала на горещата ти уста!Дали ще има Слънце утре или ще се давим в желани дъждовни тишини!?...преплетени един в друг и така докато желанието се разтопи!...И укротена до теб отново щебъда онази богиня която ти сътвори!

четвъртък, 10 юни 2010 г.

Пясъчно време


В момента, когато любимата ми песен започваше да набира скорост с темпото учестяваше сърцето ми….опасно !И с ритмите сменяше нюанса си от бяло до черно, като дирижираше всички останали цветове и владееше дори и паузите на затишие, в този момент тишината се пропукваше и изпищяваше самотата която начупваше същността ми…и надробяваше ежедневието ми на малки парченца спомени. В тях прозираха мислите ми, складирани досега на тъмно, но изваждаха от там запасите на събудените ми чувства и се заемаха с прочистването им на мойте настроенията, а събудената ми душа се извиваше нагоре и се сливаше в един екзотичен танц на влюбени мисли, който при всяко докосване се пръсваха на хиляди парченца щастие. А с остатъците им паднали на земята се заемаше вятъра, който само това чакаше......:).. Нежни, докосващи искри…възпламеняват страстта.. Мигът на събуждането на душата е прекрасен като любовно пълнолуние - подарък на съдбатата! Да теб имам в предвид…Ти си този, който владее съня ми…и този който пази покорно вратата на моята душа.Този който с нежност съблича ме нощем и поставя на раменете бели крила…Ти си!...този който идва сутрин и гали с мили слова ..с дъх на рози осланя мириса на деня.Ти си танца и ритъма в черно и бяло…въздигащ ме а после плавно спускащ ме по скалата на любовта. Имам наглостта да вярвам, че за Любовта няма граници, мярка и край …..и според мен няма причини да има!...всеки лети своят полет до колкото може и има сили…Дори сама аз ще бъда тази вечност.разпръскваща Любовта. Имам чувството, че......",никога това не казвай!Бъди сигурен в това!Защото ти си…онази любов която съм нямала смелостта дори да мечтая….

понеделник, 7 юни 2010 г.

Любовта


Любовта е винаги търпелива и добра. Никога не е ревнива. Любовта никога не е надута нито суетна. Не е груба, нито егоистинчна. Не е обидена, нито сърдита. Любовта не се радва на прегрешенията на другите, но се радва много на истината. Винаги е готова да прости, да се довери, да се надява и да понесе каквото и да било. Любовта няма край....

събота, 5 юни 2010 г.

Любовта не умира


Може би, когато съм до там,и дойде края….Ти ще си последният ми свят!Ще си мисълта,която последно ще потърся.С напукани уста, плахи слова ще нашепвам…. една история за Любовта.Любов която всеки трябва да изпита ..за ласките – градили я, даже в неизказаните мисли...за всички дребнички неща който ме направиха щастлива…Ще повдигна поглед и ти ще видиш своят облик в моята сълза…родила се в очите за да си последното от мен видяно нещо на света.И ще си представям една ръка с пръсти заровена в косите!Ще спомням за нашият дом в който те съхраних и обичах ..където всички трохи бяха хляб а лампата горяща бе камина.Домът в който живя любовта и с нея всеки наш ден беше магия…там където вечерите бяха вопли..а дните силни копнежи. Господи, нима не бе красиво?
Ще те погаля…. с длани разтреперани. И ще целуна очите ти. Тихо….и ще завали дъжд от влюбени спомени. Един живот с теб. Прекрасен. Докоснах те.Запомних те.Обичах те…
За мен бе само щастие. И щастие.И щастие. Пари ми отвътре. Плача и се смея. Имам чувството ,че нещо ще поискаш. Поискай го! Защото само така отново ще живея!